на моята приятелка,
на Веси Михалкова
Приятелко, да идем двете с теб във някой бар опушен
и да поръчаме по две големи - спомени искрящи.
И да говорим! А мъката, научена да е послушна,
неволно ще наднича зад прозрачния контур на чашите,
ще ни намига леко, закачливо - да ни помаха ще опита,
пък погледите ни разголени през тънкото ù тяло ще минават,
смехът ни грубо ще се блъсне в нея, подобно банда невъзпитана,
ще я подмине с кикот и насмешки, след това - ще я забрави...
За нас ще си говорим - малко, после дълго ще мълчим,
по още две по сто от спомените овехтели ще обърнем, ...