danda
358 результатов
(Авторски текст)
Бе отдавна, случи се в града на любовта
случи се случайно, стана след дъжда.
Бях сама и бързах, закъснявах може би,
в метрото бе задушно – непознати съдби. ...
  331 
Когато се сбогувам със нощта,
а утрото е в бледа пазва скрито,
когато полусънно из града,
проплакват две спирачки на таксита.
Когато в седем късото кафе ...
  285  12 
Рано е още. Много е рано.
Някъде около пет и десет.
Утрото не прилича на рана,
денят тестото не е замесил
за съботни сутрешни кифли, ...
  445 
Преди да си отида ще вали
дъжд нечуван и невиждан.
И вече няма, няма да боли
болката боляла трижди.
Преди да си отида ще сълзù ...
  402 
Морето шепнешком
разказва приказка на старите рибари.
Луната с лек поклон
оттегля се в небесния си будоар.
А нейният блестящ любим ...
  1059 
Когато тревата достигне
ръста на безгрижно дете,
а облак – оловна стигма
дамгоса розовото небе,
когато приятелски устни ...
  972 
Рисувам най-последната сълза със радост.
Очите ми са сетен вик към нечие небе.
Кръвта във вените ми сигурно е млада,
но вече не достигат разум, кръст и колене.
В галоп, подгонени от детски глъч, ...
  601 
Ще има пак след мене дъжд, луна, зора.
Той, Раят, е измислен дар за всички смъртни.
Животът е безкрайно дълга самота,
стаена тихо в болния ни кътник.
Боли ни не самотното и бездиханно време, ...
  695 
  868 
Посветено
Далече, далече,
където смехът е нетраен,
където сънят е молитвен мираж.
Далече отиваш. След тебе отчаян ...
  532 
  1835 
Безплътният дим на самотни селски комини
обрамчва леко небето накръст, като панделка.
То е бледо, толкова бледо. Почти е незримо.
Сякаш нощеска неспирно са плакали ангели.
В белия двор една дребна женица, почернена, ...
  1403  14 
Есента е... многолико и сложно понятие.
Днес тя кротко ме учи да я разбирам –
с боси стъпки по шумата пише соната
и нехайно оставя вятърът да я изсвири.
После ме ослепява с най-светлия лъч, ...
  946 
  666 
  739 
в памет на Т.
Човекът, който все се усмихваше
имаше много, много тъжна душа.
Градът щом заспеше уморено-притихнал,
той невидимо скриваше вляво смеха. ...
  725 
Шепа живот, само шепа живот ми остана.
Скучен и лош, скучен и лош, лош и скучен...
Но не го пускам и стискам юмрук като камък.
Впрочем от камъка има много какво да научиш.
Как да мълчиш, а да знаеш красива история, ...
  682 
  776 
Узря ми кожата. Най-после
ще има сили за поредния абсурд –
когато се разголвам чак до кости
издържам всъщност всеки студ...
Порасна самотата ми. И си отиде ...
  737 
  1098  13 
  664 
  838 
И няма въздух в обгорелите полета
на сънищата ни, проядени от липси.
Олющена мазилка, черно-бял портрет,
дантелени завеси с пожълтели истини,
захвърлени кални обувки в мазето, ...
  891 
Ще дойде време, ще простим
на Любовта детинските капризи.
Наздравица ще вдигнем, ще заспим
в прегръдката на закъсняла близост...
Ще дойде време, сигурно ще спрем, ...
  637 
Тук е невъзможно зелено и тихо.
Не е тихо. Като Господ е нямо,
като благодарна вечерна молитва,
като спяща детска къдрица на рамо...
Само вятърът мудно похърква ...
  808  17 
Барабанѝ във стаята неделна вечер.
Дъждът навън е с вкус на теб.
Сънят е синкав мит. Луната разсъблече
мечти в уискито ми с лед.
Стрелките мъркат в такт. Сърцето дирижира – ...
  2463  29  20 
Искаш ли Луната с теб да поделим,
като торта с лешници и карамел?
За тебе от частта на Армстронг и Олдрин
за мене малко резенче от тъмния парцел.
Искаш ли със теб да пресушим морето синьо ...
  954 
Отиват си мъжете ни. След тях
една вълна следите им отмива.
Пръстта на пръст, прахта при прах.
Натюрморт – ябълка, любов.
Въпросът е: кое е мъртво и кое е живо? ...
  588 
Най-после заприличах на тъга,
която няма пред кого да си поплаче,
прииждаща наопаки река
от спомени, които вече нищичко не значат.
Най-после заприличах на тъга, ...
  892  16 
Прости ми, тате!
Прости, че идвам чак сега,
но лятото виновно е –
в сърцето ми разля пожари.
Отне ми време да ги потуша. ...
  632 
Тази есен никак даже не свири по ноти –
ни облак, ни дъжд, ни мъгла в ре минор.
Дългобрадото слънце още влачи хомота
по синята нива, в октомврийския двор.
И е толкова светло, неприлично е някак ...
  1057  10 
Изхвърлих и последните си страхове през борда.
По скелета на нямото ми утро спусна се сълза.
Пропуках бентовете си от предразсъдъци и гордост.
И търсих сламка за спасение. Намирах само суета.
Самалих небето си до мъничък дъждовен облак. ...
  545 
Ще се срути небето всеки момент,
ще се срути, окото му няма да мигне.
Помътня като дяволска глътка абсент
и протяга ръце – до земята да стигне,
да зарови лицето си в рохката пръст, ...
  1899  14  20 
Ще се върна отново
при онова резенче лято,
където се скрихме от хората.
Ще потъгувам, приятелю.
Ще тъгувам за кея, за бриза, ...
  905  12 
посветено на 95-я юбилей на ДТ „Ст. Бъчваров” – Варна
Мишена е душата на актьора,
мишена сред поле от хиляди очи.
Животът му – на чужд живот суфльор –
забравил текста зад кулисите мълчи. ...
  793 
„ — Послушайте! – Обичайте ме още,
затуй че ще умра!”
М. Цветаева
Написах ли големите си стихове?
Запомних ли минутите на скръб? ...
  728 
В най-прашния ъгъл на стаята
обичта ни очаква амнистия.
Като малко, забравено паяче
си е сплела решетка от истини –
да не влизат бодливи мълчания, ...
  681  13 
В душата ми някой е скитал.
Снощи. По пълнолуние.
Намерих следи от копита
на безразсъдно пришпорени думи.
В душата ми някой е ровил. ...
  802  12 
Тази есен – дива, малка проклетница –
захвърлила ризи, разплела коси от мъгла.
С лениви недели и смръщени петъци.
Без срам, до несвяст се целува с града.
Тази есен – сополиво, нахално цинге, ...
  679 
Отмъщават пак брадатите бръшляни.
Мъстят ми за съсечената глътка въздух.
Ръцете ми целуват. Вместо сбогом – рани
по тях оставят и умират кротко възнак.
Свещта трепти – тъй баба ясно вижда дядо. ...
  723 
Предложения
: ??:??