danda
358 результатов
(Авторски текст)
Бе отдавна, случи се в града на любовта
случи се случайно, стана след дъжда.
Бях сама и бързах, закъснявах може би,
в метрото бе задушно – непознати съдби. ...
  692 
Когато се сбогувам със нощта,
а утрото е в бледа пазва скрито,
когато полусънно из града,
проплакват две спирачки на таксита.
Когато в седем късото кафе ...
  484  13 
Рано е още. Много е рано.
Някъде около пет и десет.
Утрото не прилича на рана,
денят тестото не е замесил
за съботни сутрешни кифли, ...
  601 
Преди да си отида ще вали
дъжд нечуван и невиждан.
И вече няма, няма да боли
болката боляла трижди.
Преди да си отида ще сълзù ...
  538 
Морето шепнешком
разказва приказка на старите рибари.
Луната с лек поклон
оттегля се в небесния си будоар.
А нейният блестящ любим ...
  1525 
Когато тревата достигне
ръста на безгрижно дете,
а облак – оловна стигма
дамгоса розовото небе,
когато приятелски устни ...
  1144 
Рисувам най-последната сълза със радост.
Очите ми са сетен вик към нечие небе.
Кръвта във вените ми сигурно е млада,
но вече не достигат разум, кръст и колене.
В галоп, подгонени от детски глъч, ...
  780 
Ще има пак след мене дъжд, луна, зора.
Той, Раят, е измислен дар за всички смъртни.
Животът е безкрайно дълга самота,
стаена тихо в болния ни кътник.
Боли ни не самотното и бездиханно време, ...
  853 
  1009 
Посветено
Далече, далече,
където смехът е нетраен,
където сънят е молитвен мираж.
Далече отиваш. След тебе отчаян ...
  658 
  2106 
Безплътният дим на самотни селски комини
обрамчва леко небето накръст, като панделка.
То е бледо, толкова бледо. Почти е незримо.
Сякаш нощеска неспирно са плакали ангели.
В белия двор една дребна женица, почернена, ...
  1681  14 
Есента е... многолико и сложно понятие.
Днес тя кротко ме учи да я разбирам –
с боси стъпки по шумата пише соната
и нехайно оставя вятърът да я изсвири.
После ме ослепява с най-светлия лъч, ...
  1277 
  805 
  866 
в памет на Т.
Човекът, който все се усмихваше
имаше много, много тъжна душа.
Градът щом заспеше уморено-притихнал,
той невидимо скриваше вляво смеха. ...
  834 
Шепа живот, само шепа живот ми остана.
Скучен и лош, скучен и лош, лош и скучен...
Но не го пускам и стискам юмрук като камък.
Впрочем от камъка има много какво да научиш.
Как да мълчиш, а да знаеш красива история, ...
  806 
  908 
Узря ми кожата. Най-после
ще има сили за поредния абсурд –
когато се разголвам чак до кости
издържам всъщност всеки студ...
Порасна самотата ми. И си отиде ...
  871 
  1226  13 
  788 
  989 
И няма въздух в обгорелите полета
на сънищата ни, проядени от липси.
Олющена мазилка, черно-бял портрет,
дантелени завеси с пожълтели истини,
захвърлени кални обувки в мазето, ...
  1096 
Ще дойде време, ще простим
на Любовта детинските капризи.
Наздравица ще вдигнем, ще заспим
в прегръдката на закъсняла близост...
Ще дойде време, сигурно ще спрем, ...
  770 
Тук е невъзможно зелено и тихо.
Не е тихо. Като Господ е нямо,
като благодарна вечерна молитва,
като спяща детска къдрица на рамо...
Само вятърът мудно похърква ...
  929  17 
Барабанѝ във стаята неделна вечер.
Дъждът навън е с вкус на теб.
Сънят е синкав мит. Луната разсъблече
мечти в уискито ми с лед.
Стрелките мъркат в такт. Сърцето дирижира – ...
  2751  30  20 
Искаш ли Луната с теб да поделим,
като торта с лешници и карамел?
За тебе от частта на Армстронг и Олдрин
за мене малко резенче от тъмния парцел.
Искаш ли със теб да пресушим морето синьо ...
  1145 
Отиват си мъжете ни. След тях
една вълна следите им отмива.
Пръстта на пръст, прахта при прах.
Натюрморт – ябълка, любов.
Въпросът е: кое е мъртво и кое е живо? ...
  705 
Най-после заприличах на тъга,
която няма пред кого да си поплаче,
прииждаща наопаки река
от спомени, които вече нищичко не значат.
Най-после заприличах на тъга, ...
  1018  16 
Прости ми, тате!
Прости, че идвам чак сега,
но лятото виновно е –
в сърцето ми разля пожари.
Отне ми време да ги потуша. ...
  753 
Тази есен никак даже не свири по ноти –
ни облак, ни дъжд, ни мъгла в ре минор.
Дългобрадото слънце още влачи хомота
по синята нива, в октомврийския двор.
И е толкова светло, неприлично е някак ...
  1177  10 
Изхвърлих и последните си страхове през борда.
По скелета на нямото ми утро спусна се сълза.
Пропуках бентовете си от предразсъдъци и гордост.
И търсих сламка за спасение. Намирах само суета.
Самалих небето си до мъничък дъждовен облак. ...
  669 
Ще се срути небето всеки момент,
ще се срути, окото му няма да мигне.
Помътня като дяволска глътка абсент
и протяга ръце – до земята да стигне,
да зарови лицето си в рохката пръст, ...
  2138  14  19 
Ще се върна отново
при онова резенче лято,
където се скрихме от хората.
Ще потъгувам, приятелю.
Ще тъгувам за кея, за бриза, ...
  1028  12 
посветено на 95-я юбилей на ДТ „Ст. Бъчваров” – Варна
Мишена е душата на актьора,
мишена сред поле от хиляди очи.
Животът му – на чужд живот суфльор –
забравил текста зад кулисите мълчи. ...
  926 
„ — Послушайте! – Обичайте ме още,
затуй че ще умра!”
М. Цветаева
Написах ли големите си стихове?
Запомних ли минутите на скръб? ...
  849 
В най-прашния ъгъл на стаята
обичта ни очаква амнистия.
Като малко, забравено паяче
си е сплела решетка от истини –
да не влизат бодливи мълчания, ...
  809  11 
В душата ми някой е скитал.
Снощи. По пълнолуние.
Намерих следи от копита
на безразсъдно пришпорени думи.
В душата ми някой е ровил. ...
  927  11 
Тази есен – дива, малка проклетница –
захвърлила ризи, разплела коси от мъгла.
С лениви недели и смръщени петъци.
Без срам, до несвяст се целува с града.
Тази есен – сополиво, нахално цинге, ...
  793 
Отмъщават пак брадатите бръшляни.
Мъстят ми за съсечената глътка въздух.
Ръцете ми целуват. Вместо сбогом – рани
по тях оставят и умират кротко възнак.
Свещта трепти – тъй баба ясно вижда дядо. ...
  856 
Предложения
: ??:??