На оня бряг...
На оня бряг...
На оня бряг ще чакам боса, мокра,
изпълнена с лъчиста топлина,
една любов, разлистено дълбока,
отново в теб ще влея със дъжда.
Ще те докосвам трепетно искрящо
по тихите пътеки на плътта,
взаимното привличане опасно
докрайно ще разбуди пак страстта.
В кръвта ми като атом ще жонглираш,
душата ти ще галя и трептя,
посоката във мене ще намираш,
докато цял в блаженство те топя.
А вятърът ще пази светлината,
извираща от нашите тела,
усещайки отново свободата,
ще се разперят звездните крила.
Една вълна следите ни ще скрие,
целувайки магически брега,
копнежът ми във тебе ще попие,
запазвайки завинаги мига.
10.06.2017г.
Елица
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Георгиева Все права защищены
