„посветено на двете ми даскалки :P”

Бях тръгнал на кино да отивам.

Слязох от тролея, купих си билет,

тъкмо на завоя с знака „Стоп” завивам,

намерих си ги, като за късмет.

Смигнах бърже, метнах им „белтък”,

ужас! Тръгнаха със мен. Язък.

Свърши филма. Май че беше интересен,

от всичко помня само финалната му песен,

„За учителка, чаровна, мила, тъй прекрасна,

щом подкара ученика, стаята му става тясна”.

После пак допуснах грешка,

че поканих ги на среща,

там, отсреща в ресторанта –

казваше се „Бабина седянка”.

Та да пийнем, да побъбрим,

можеше и филма да обсъдим.

Ама знаех ли какво ще стане

ако кажат „ДА” на таз покана.

Даже не изчакаха да им потретя,

хукнаха тогава двете,

седнахме на пъстра сянка

в ресторанта "Бабина седянка".

Иде сервитьорчето чевръсто –

младо, кипро, с чупки в кръста.

Как да му намигна? А кажете?

Като са ме обсадили двете!

Една през друга си поръчват,

аз не смеех и дори да гъкна.

То горкото взе и да подтръчква,

таблите с мезета трудно мъкне.

В тоз момент, на масата съседна

пищна дама, със чепик тотален седна!

И едната ми другарка (буля Гицка)

цъкли поглед, вика ми в ухото:

Ей такъв кондур да ми намериш!

Инак няма как да ме „премериш”...

Гледам, пуля се - какво пък толкоз!

Ще го имаш, само време дай ми!

(да разбуля твойте женски тайни)

А пък другата ме гледа стръвно...

С тези двете май ще вдигна... кръвно!

Тук на помощ се притече

с музика оркестър „Щавено елече”.

„Цветините очи черешови,

снощи ги видох нажалени,

нажалени, разплакани...”

И хем свири, хем зацикля,

току в пазвата на буля Гицка

гайдарджията наднича.

Извиха се дълги кръшни хора.

Заподскачахме всичси без умора,

изпълнихме на кръчмето двора.

Тъй прекарахме нощта

във забава и веселие.

Някои срещнахме зората,

(другите заспали по земята).

Проводих компанията по живо, по здраво,

трудно се носихме, почти криво-ляво.

Днес ще се дреме, при все че е делник,

от снощното вино. Май беше от Мелник?!?

Така ще живея,

безгрижно със песни

и всичките нощи

ще правя ги весели.