„посветено на двете ми даскалки :P”
Бях тръгнал на кино да отивам.
Слязох от тролея, купих си билет,
тъкмо на завоя с знака „Стоп” завивам,
намерих си ги, като за късмет.
Смигнах бърже, метнах им „белтък”,
ужас! Тръгнаха със мен. Язък.
Свърши филма. Май че беше интересен,
от всичко помня само финалната му песен,
„За учителка, чаровна, мила, тъй прекрасна,
щом подкара ученика, стаята му става тясна”.
После пак допуснах грешка, ...