3 окт. 2007 г., 10:02

На Орфей 

  Поэзия
787 0 20
Вдъхновено от "В нейно име" на Алиса_wonderland

Любовта ти е толкоз предадена,
предана, вплетена в музика.
Стенещи нотки, провлачени.
Ледени нокти по струните.

Ти си преминал през мрака -
царство на мъртвите сенки.
Евридика не страда, не чака.
Тя е вече на мъртвите пленник.

Твойта лира, дъска в ешафода,
тук звукът отшумява във грач.
Плачът-зов утаява се в гроба,
глъхне в тътен, че сам си палач.

Ти изпяваш тъгата без сила
и изсвирваш живот без мечти.
Ти лишаваш сърца от закрила
и изстиваш в стъкла от сълзи.

Във страха си, че няма да стигнеш
до
света, до мита за Орфей...
И след Стикс, даже да не обикнеш,
не поглеждай назаде... недей!

3.10.2007

© Тома Кашмирски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??