На пианото
Под пръстите ми звуци нежни
Леят се като коприна
С дъх на вечери безбрежни
Когато бяхме пак двамина
Ту бързи като морски вятър
Ту леки и почти недоловими
Пръстите като на театър
Създават звуци тъй раними
Не виждам нищо покрай мен
Когато на пианото копнея
За музиката всеки ден
За музиката ще живея
Под пръстите ми звуци нежни
Леят се като коприна
С дъх на вечери безбрежни
Когато бяхме пак двамина...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Станчева Все права защищены