28 мая 2007 г., 21:28

На племенницата ми 

  Поэзия
4702 1 6
Чиста като звезда,
паднала от небосвода син,
красива като звезда,
пробляснала сред нощен дим.
Усмивката й - чиста като роса,
очите светят като звезди.
Кожата й - нежна, като от цветя,
Зъбките й - непоникнали момини сълзи.
След време ще порасне,
ден след ден красотата и ще цъфти.
И когато тя порасне,
ще е див ангел сред тези сиви земи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ааа Все права защищены

Предложения
: ??:??