May 28, 2007, 9:28 PM

На племенницата ми

  Poetry
5K 1 6

Чиста като звезда,
паднала от небосвода син,
красива като звезда,
пробляснала сред нощен дим.


Усмивката й - чиста като роса,
очите светят като звезди.
Кожата й - нежна, като от цветя,
Зъбките й - непоникнали момини сълзи.

След време ще порасне,
ден след ден красотата и ще цъфти.
И когато тя порасне,
ще е див ангел сред тези сиви земи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ааа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...