На племенницата ми
Чиста като звезда,
паднала от небосвода син,
красива като звезда,
пробляснала сред нощен дим.
Усмивката й - чиста като роса,
очите светят като звезди.
Кожата й - нежна, като от цветя,
Зъбките й - непоникнали момини сълзи.
След време ще порасне,
ден след ден красотата и ще цъфти.
И когато тя порасне,
ще е див ангел сред тези сиви земи.
© Ааа All rights reserved.
