На покрива
Осем и тридесет и две.
Топла септемврийска вечер.
Небето е във всички цветове.
Мирише на обреченост.
Миг тишина. После долу някой форсира.
Мирис на бензин, скърцане на спирачки.
Животът никога не спира.
Някой пече чушки, друг слуша новини,
Децата си играят на футболисти.
Светът не спира да се върти.
Тук горе е малко ветровито,
Малко е самотно, малко е далече
От цялата приказност на вечерта.
И малко не ми се иска вече...
Но късно е. Опасно близо е ръбът.
Звънят прибори и порцеланови чинии.
Весели гласове си разменят шеги.
Неделя е, семейно време е.
А аз летя към асфалта сама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ваня Накова Все права защищены
