Осем и тридесет и две.
Топла септемврийска вечер.
Небето е във всички цветове.
Мирише на обреченост.
Миг тишина. После долу някой форсира.
Мирис на бензин, скърцане на спирачки.
Животът никога не спира.
Някой пече чушки, друг слуша новини,
Децата си играят на футболисти.
Светът не спира да се върти.
Тук горе е малко ветровито,
Малко е самотно, малко е далече ...