На покрива

3 sept 2017, 21:52

Poesía » Otra

412 0 2

Осем и тридесет и две.

Топла септемврийска вечер.

Небето е във всички цветове.

Мирише на обреченост.

Миг тишина. После долу някой форсира.

Мирис на бензин, скърцане на спирачки.

Животът никога не спира.

Някой пече чушки, друг слуша новини,

Децата си играят на футболисти.

Светът не спира да се върти.

Тук горе е малко ветровито,

Малко е самотно, малко е далече

От цялата приказност на вечерта.

И малко не ми се иска вече...

Но късно е. Опасно близо е ръбът.

Звънят прибори и порцеланови чинии.

Весели гласове си разменят шеги.

Неделя е, семейно време е.

А аз летя към асфалта сама.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-09-05T05:22:05+03:00

Я си остани и нещо още напиши!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-09-04T07:53:52+03:00

Ужас!Защо така? И то, в неделя! В семейното време! Сякаш искаш да накаже не само себе си, а всички ония, които живеят и се дават на това време! Скова ме ужас!