На превала
НА ПРЕВАЛА
Черните ревери на нощта
днес са пак без звездната си брошка.
Тъмното зазижда радостта
безвъзвратно. И дори без прошка.
Минало несвършено или
бъдеще, затръшнало вратите.
Сляп въпрос, от който ме боли.
Няма отговор. Напразно питам.
Аз стоя на моя кръстопът.
Сам сама съм. Но не съм разбрала
как да тръгна. Стигна ли отвъд,
мина ли на чувствата превала
няма любовта да пърха пак...
Кой ще учи малкото ни птиче
как гнездо на нашия чардак
да си свие с първите кокичета?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
Колкото и да го чета - все е хубаво!
