pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17027
24.09.2015 г., 17:32 ч.

На превала 

  Поезия
366 0 5

 

             НА ПРЕВАЛА

 

 

Черните ревери на нощта

днес са пак без звездната си брошка.

Тъмното зазижда радостта

безвъзвратно. И дори без прошка.

 

Минало несвършено или

бъдеще, затръшнало вратите.

Сляп въпрос, от който ме боли.

Няма отговор. Напразно питам.

 

Аз стоя на моя кръстопът.

Сам сама съм. Но не съм разбрала

как да тръгна. Стигна ли отвъд,

мина ли на чувствата превала

 

няма любовта да пърха пак...

Кой ще учи малкото ни птиче

как гнездо на нашия чардак

да си свие с първите кокичета?

 

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Веси, Рада - топли ме написаното във вашите коментари! Усмивките ви накараха и мен да се усмихна! Благодаря ви, момичета!
  • Още веднъж си го харесвам!Колкото и да го чета - все е хубаво!
  • Привет, Пастирчице!
    "Черните ревери на нощта
    днес са пак без звездната си брошка.
    Тъмното зазижда радостта
    безвъзвратно. И дори без прошка."
    !!!***
  • Гнездото трябва да е пълно с любов, а това винаги зависи от двамата.
    Благодаря ти, Мария!
  • Четох го преди малко, връщам се отново и все пред мен са птичето, гнездото и кокичетата... Може би любовта все пак ще остане с тях...
    Поздрави за творбата!
Предложения
: ??:??