На превала

Поезия

492 0 5

НА ПРЕВАЛА

Черните ревери на нощта

днес са пак без звездната си брошка.

Тъмното зазижда радостта

безвъзвратно. И дори без прошка.

Минало несвършено или

бъдеще, затръшнало вратите.

Сляп въпрос, от който ме боли.

Няма отговор. Напразно питам.

Аз стоя на моя кръстопът.

Сам сама съм. Но не съм разбрала

как да тръгна. Стигна ли отвъд,

мина ли на чувствата превала

няма любовта да пърха пак...

Кой ще учи малкото ни птиче

как гнездо на нашия чардак

да си свие с първите кокичета?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Веси, Рада - топли ме написаното във вашите коментари! Усмивките ви накараха и мен да се усмихна! Благодаря ви, момичета!

2015-09-24T20:49:03+03:00
radiola (Рада Димова)

Още веднъж си го харесвам!Колкото и да го чета - все е хубаво!

2015-09-24T19:57:30+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Привет, Пастирчице!
"Черните ревери на нощта
днес са пак без звездната си брошка.
Тъмното зазижда радостта
безвъзвратно. И дори без прошка."
!!!***

2015-09-24T19:51:30+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Гнездото трябва да е пълно с любов, а това винаги зависи от двамата.
Благодаря ти, Мария!

2015-09-24T19:28:37+03:00
vodoleia (Мария)

Четох го преди малко, връщам се отново и все пред мен са птичето, гнездото и кокичетата... Може би любовта все пак ще остане с тях...
Поздрави за творбата!

2015-09-24T19:02:06+03:00