25 авг. 2021 г., 17:51

Напролет ще съм друга

658 0 1

Есенно ми е в твоята прегръдка.
Ухаеш на избягали луни.
От усмивката ти искам само глътка, 
после ще оставя любовта да спи!

 

Докосваш ме с вятърни очи.
Завихряш бури, за да ме спасиш.
Но не можеш да ме пазиш вечно ти.
Въздъхвам. Време е да спиш.

 

Бъди спокоен - аз ще се въздигна.
От покоя ти ще черпя с шепи.
С пеперудени криле ще те настигна.
Ще танцувам върху покривите слепи.

 

С ухание на цвят ще те събудя.
Ще те посрещна с пролет в двете си ръце!
Ще бъда лековерна, малко луда, 
но ще се смея пак с цялото сърце!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Балабанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...