Есенно ми е в твоята прегръдка.
Ухаеш на избягали луни.
От усмивката ти искам само глътка, 
после ще оставя любовта да спи!

Докосваш ме с вятърни очи.
Завихряш бури, за да ме спасиш.
Но не можеш да ме пазиш вечно ти.
Въздъхвам. Време е да спиш.

Бъди спокоен - аз ще се въздигна.
От покоя ти ще черпя с шепи.
С пеперудени криле ще те настигна.
Ще танцувам върху покривите слепи.

С ухание на цвят ще те събудя.
Ще те посрещна с пролет в двете си ръце!
Ще бъда лековерна, малко луда, 
но ще се смея пак с цялото сърце!