Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
11 февр. 2008 г., 08:15

На разходка с вятъра 

  Поэзия
877 0 24

             *      *      * 

Нощта навън като лепкава глина е,

сякаш се стича по мойте клепачи,

дъхат ми воали, от пара копринени,

чувам щурци в песента си да плачат...

Крача, а вятърът стене в листата,

тихо, напевно, върви той до мен,

сякаш е хванал куражно ръката ми,

макар да е леден и зимно студен...

Сега той е моят единствен приятел,

толкова сам е... до мене подтичва,

сякаш ми казва: - Уж бурен съм вятър,

а виж ме сега, на вопъл приличам...

Животът, приятелю, е като мен,

променя посоката - в миг се обръща,

нощта заменя я светлия ден,

а нежна любов във рана превръща...

Скрий във себе си болка и ярост,

да бъда свиреп, ураганен и лош,

аз мога това, но мога и с радост,

да бъда безгрижен и весел гаврош...

Лепкава нощ е, с тебе вървим,

но ето... прокрадват се първи лъчи,

в самотата, приятелю, ще устоим,

сега да походим и помълчим...

И крачим, а вятърът играе с листата,

тихо, напевно, върви той до мен,

сякаш е хванал куражно ръката ми,

макар да е леден и зимно студен...

             *      *      *

© Валентин Желязков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??