11 февр. 2008 г., 08:15
* * *
Нощта навън като лепкава глина е,
сякаш се стича по мойте клепачи,
дъхат ми воали, от пара копринени,
чувам щурци в песента си да плачат...
Крача, а вятърът стене в листата,
тихо, напевно, върви той до мен,
сякаш е хванал куражно ръката ми,
макар да е леден и зимно студен...
Сега той е моят единствен приятел,
толкова сам е... до мене подтичва,
сякаш ми казва: - Уж бурен съм вятър, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация