24 дек. 2007 г., 00:18

на С. 

  Поэзия
434 0 4
Разходи се с устните си по тялото ми
като полъх на пеперуда, като в рая...
Дъхът ми спри, сърцето спри...
чак мозъка сърби ме от възбуда.
Когато срещнах те - аз бях разумното момиче...
но ти се гмурна в мен - в утробата и във сърцето.
С очи, с ръце - душата ми съблече,
а аз скимтях, с очи затворени по небето ходех.
Да се разтворя в теб, да ти се дам -
усещане подобно не познавам.
По-истинско пиянство аз не знам.
НА ВСИЧКИТЕ ЖЕНИ ГО ПОЖЕЛАВАМ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИЯНА ДИМОВА Все права защищены

Предложения
: ??:??