28 июн. 2013 г., 21:21

На спирката "Омая"

543 0 1

От съня ти ще открадна

туй, което с мен сънуваш.

От съня ти ще отпадна

и ще почнеш да бълнуваш.

 

Ще ме търсиш във съня си.

Ще проклинаш нощи сиви.

Ще забравиш и свяна си

и ще рониш сълзи диви.

 

Ще посрещаш утро ранно

със подпухнали клепачи.

Ще се чувстваш доста странно

ти от сутрешни зяпачи.

 

Щом ме видиш във трамвая

с разширените зеници,

ще помислиш, че си в рая

със разрошени къдрици.

 

Ще се питаш сън дали е

образът ми най-накрая.

Изненадата свали я

тук на спирката "Омая".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....