Jun 28, 2013, 9:21 PM

На спирката "Омая"

  Poetry » Love
547 0 1

От съня ти ще открадна

туй, което с мен сънуваш.

От съня ти ще отпадна

и ще почнеш да бълнуваш.

 

Ще ме търсиш във съня си.

Ще проклинаш нощи сиви.

Ще забравиш и свяна си

и ще рониш сълзи диви.

 

Ще посрещаш утро ранно

със подпухнали клепачи.

Ще се чувстваш доста странно

ти от сутрешни зяпачи.

 

Щом ме видиш във трамвая

с разширените зеници,

ще помислиш, че си в рая

със разрошени къдрици.

 

Ще се питаш сън дали е

образът ми най-накрая.

Изненадата свали я

тук на спирката "Омая".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...