Jun 28, 2013, 9:21 PM

На спирката "Омая"

  Poetry » Love
542 0 1

От съня ти ще открадна

туй, което с мен сънуваш.

От съня ти ще отпадна

и ще почнеш да бълнуваш.

 

Ще ме търсиш във съня си.

Ще проклинаш нощи сиви.

Ще забравиш и свяна си

и ще рониш сълзи диви.

 

Ще посрещаш утро ранно

със подпухнали клепачи.

Ще се чувстваш доста странно

ти от сутрешни зяпачи.

 

Щом ме видиш във трамвая

с разширените зеници,

ще помислиш, че си в рая

със разрошени къдрици.

 

Ще се питаш сън дали е

образът ми най-накрая.

Изненадата свали я

тук на спирката "Омая".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...