Elda (Лора)
34 522
30 окт. 2009 г., 20:09

На свещи 

  Поэзия
748 0 4

Отивам си, а ти дори не знаеш.

В посока друга виждам, че вървиш.

След себе си студа оставям.

Отивам си със изгрева на Слънцето, докато спиш.

 

Със Слънцето летя,

а ти във сън летиш.

Ръката ми към него се протяга.

Изгарям.

И във мен болиш.

 

Отивам си и става тихо

в сърцето ми,

в съня ми

и в ума.

 

Отивам си, а исках да те питам

толкова много неща...

 

Отивам си, а ти дори не знаеш.

До теб съм, но се взирам надалеч.

Помислих си за миг, че можеш да разпалиш

огнището във мен,

а ти запали свещ.

 

А свещ се пали на умряло!

... е, и за здраве и късмет,

но аз желая всичко.

Веднага.

Изцяло!

Че утре може да ни няма...

 

А ти запали свещ.

 

И недей ми казва, че това е светлина,

защото тя е само за нощта.

И недей ме топли с малко топлина -

така забравям за студа

пред външната врата.

 

А той е там и чака.

Чака мен, за да проникне в мрака,

притаен в сияние на свещ,

докато аз очаквам огъня горещ.

 

И не ми притопляй снощната вечеря.

Сега е днес.

И забрави за вчера!

 

Навсякъде блещукат свещи

и с пламъчета смигват ми игриво,

но те са плахи,

гаснат лесно

и не са горещи.

От вятъра след мене чезнат,

докато тичам към несъществуващото диво!

 

А мен не ме е страх да изгоря -

преди да падна, ще летя!

 

Отивам си, а ти дори не знаеш.

 

Отивам си сега, докато спиш.

Отивам си, когато се усмихвам.

Отивам си, докато ти мълчиш.

Отивам си, до теб притихнала.

 

Отивам си - ела и виж!

 

Просто вече си отивам.

От всичко и от всеки,

но не и от сърцето ти!

 

Нежна като бриз,

неудържима, като ураган,

ще бъда сянка на лицето ти,

ще бъда светлината там.

 

Докато угаснеш.

И восъкът докрай се разтопи.

Сега мълчи!

Отивам си.

© Лора Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Галена, ти наистина пак си била с мен в това чувство...
  • Този стих ми прозвуча като един от баезкрайните болезнени спазми на отиването! Страхотен е! Но отиването не е свършило...дано от тази болка да се родят и други такива стихове! Бях с теб в това чувство!
  • Прекрасно е Лора!
    Хареса ми!
  • Стихът ти е много хубав , но едва ли си отиваш...
    Сигурна съм ,че ще се върнеш при него...
    Поздравления!!!
Предложения
: ??:??