Заглеждам се в теб,

а ти в мен като най-мило,

разчиташ на късмет,

може би има нещо гнило.

Аз съм машина

и прекрачвам граници.

Не съм турист,

но пък нося тежки раници.

Животът ме е научил

да съм над нещата,

да не броя звездите,

да следвам пътя и правилата.

Търся те, издирвам те,

изчезваш безследно,

ставам психопат,

ще кажеш, че е вредно.

После се отдръпвам и това

ми носи адреналин,

полазват те тръпки,

повишавам хемоглобин.

Обичам да не обичам,

да крача, да не плача,

да се паля, да гасна,

да си поставям нова задача.

От едно състояние в друго

аз лавирам.

В спектакъл разкошен

умело импровизирам.

Героите се помнят,

после идва куршум,

това не е алиби,

за да се вдигне много шум.

Обичам като войник,

негодувам като комарджия,

на фронта съм циник,

извън него ловджия.

Искаш планети,

пожелай си Марс,

умът ми те търси,

сърцето долавя фарс.

Дали ще сме заедно

е трудно да се каже,

дали ще сте заедно,

това ще се покаже.

Твърде съм инат,

за да търпя несправедливост,

твърде съм грубоват,

за да подарявам милост.

Аз и ти,

край на една война,

аз и ти,

сме на същата вълна.