1.01.2016 г., 15:17

На същата вълна

446 0 0

Заглеждам се в теб,

а ти в мен като най-мило,

разчиташ на късмет,

може би има нещо гнило.

 

Аз съм машина

и прекрачвам граници.

Не съм турист,

но пък нося тежки раници.

 

Животът ме е научил

да съм над нещата,

да не броя звездите,

да следвам пътя и правилата.

 

Търся те, издирвам те,

изчезваш безследно,

ставам психопат,

ще кажеш, че е вредно.

 

После се отдръпвам и това

ми носи адреналин,

полазват те тръпки,

повишавам хемоглобин.

 

Обичам да не обичам,

да крача, да не плача,

да се паля, да гасна,

да си поставям нова задача.

 

От едно състояние в друго

аз лавирам.

В спектакъл разкошен

умело импровизирам.

 

Героите се помнят,

после идва куршум,

това не е алиби,

за да се вдигне много шум.

 

Обичам като войник,

негодувам като комарджия,

на фронта съм циник,

извън него ловджия.

 

Искаш планети,

пожелай си Марс,

умът ми те търси,

сърцето долавя фарс.

 

Дали ще сме заедно

е трудно да се каже,

дали ще сте заедно,

това ще се покаже.

 

Твърде съм инат,

за да търпя несправедливост,

твърде съм грубоват,

за да подарявам милост.

 

Аз и ти,

край на една война,

аз и ти,

сме на същата вълна.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоил Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...