29 окт. 2013 г., 22:20

На теб...

1K 0 0

Очите твои като две звезди

денят ми ярко озаряват,

рисуват те по мен мечти

и сърцето ми завладяват.

 

Косите твои изящно разпилени

разсъдъка ми опияняват

и трепети от тях породени

мен безвъзвратно покоряват.

 

Усмивката ти нежна, мила

в душата ми се отразява

и с нова, по-страшна сила

всяка мисъл на теб подчинява.

 

Устните ти изящни и изкусни

всяка мисъл моя те превръщат

в копнеж, как от тях аз вкусвам

и той напълно ме поглъща.

 

Чертите ти така прекрасни

необратимо ме влудяват

и със сърце на тях подвластно

всеки негов удар те пленяват.

 

Ръцете твои така любящи

докосват всяка струна в мен

и с желание във мен пълзящо

взимат разума ми в плен.

 

Красотата ти приказно ефирна

ден след ден от теб струи

и мечтая все така неспирно

като роза в ръцете мои да цъфтиш.

 

 

 

 

                                                                                            ... за нежността, която не съумях да ти дам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станчо Станчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...