9 нояб. 2012 г., 14:24

На теб

1.5K 0 4

Посветено на моя съпруг и спътник в живота Ники.

 

Ти получи труден подарък,

пъзел сдъвкан, изплют, разпилян,

един сринат, болен остатък 

от обичаща те безкрайно жена.

 

Много дни, много месеци трудни 

ти събира от мен къс по къс.

С много обич в мен ти събуди

нова сила, нов стремеж, много хъс.

 

Да докажа, че още съм цяла,

че съм жива, че преживях.

Да докажа, че мога да давам,

че с любов пак чрез теб оцелях.

 

Днес аз имам теб, мъж и половина,

имам твоите топли очи,

твойто честно сърце за двамина

и любов, че чак си личи.

 

Но обичам те също и аз.

Всеки ден, всяка нощ, всеки миг.

Много силно и не много на глас

любовта си ти пращам във стих.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвети Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...