14 окт. 2006 г., 15:27

На теб момиче

924 0 17
          /посветено на една поетеса/
Сякаш те познавам от някъде,
момиче със тъжни, смеещи се очи...
Тръгваш нанякъде, връщаш се
и пишеш  своите чакащи стихове.
Ти пиши, твоят стих е притихване
пред денят, не познал светлина,
през нощта недокосната още истина,
тебе чака, утринна  свежа роса.
Ти си загадъчна, млада, красива,
а душата ти тъне в мъгла, не оставяй
да бъде изгубена, имаш сили...
отключи, тази зазидана тежка врата!
Зная, познавам те, може би някога
съм била твоя сестра, или майка...
не зная... Ала много си близка
на моята, търсеща утеха душа.
Ще се познаеш в стиха ми, защото
ще почувстваш онази сродна мечта,
дето във стиховете ти ми нашепва,
колко сме близки и в любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...