14 окт. 2006 г., 15:27
/посветено на една поетеса/
Сякаш те познавам от някъде,
момиче със тъжни, смеещи се очи...
Тръгваш нанякъде, връщаш се
и пишеш своите чакащи стихове.
Ти пиши, твоят стих е притихване
пред денят, не познал светлина,
през нощта недокосната още истина,
тебе чака, утринна свежа роса.
Ти си загадъчна, млада, красива,
а душата ти тъне в мъгла, не оставяй
да бъде изгубена, имаш сили... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация