На теб момиче
/посветено на една поетеса/
Сякаш те познавам от някъде,
момиче със тъжни, смеещи се очи...
Тръгваш нанякъде, връщаш се
и пишеш своите чакащи стихове.
Ти пиши, твоят стих е притихване
пред денят, не познал светлина,
през нощта недокосната още истина,
тебе чака, утринна свежа роса.
Ти си загадъчна, млада, красива,
а душата ти тъне в мъгла, не оставяй
да бъде изгубена, имаш сили...
отключи, тази зазидана тежка врата!
Зная, познавам те, може би някога
съм била твоя сестра, или майка...
не зная... Ала много си близка
на моята, търсеща утеха душа.
Ще се познаеш в стиха ми, защото
ще почувстваш онази сродна мечта,
дето във стиховете ти ми нашепва,
колко сме близки и в любовта.
Сякаш те познавам от някъде,
момиче със тъжни, смеещи се очи...
Тръгваш нанякъде, връщаш се
и пишеш своите чакащи стихове.
Ти пиши, твоят стих е притихване
пред денят, не познал светлина,
през нощта недокосната още истина,
тебе чака, утринна свежа роса.
Ти си загадъчна, млада, красива,
а душата ти тъне в мъгла, не оставяй
да бъде изгубена, имаш сили...
отключи, тази зазидана тежка врата!
Зная, познавам те, може би някога
съм била твоя сестра, или майка...
не зная... Ала много си близка
на моята, търсеща утеха душа.
Ще се познаеш в стиха ми, защото
ще почувстваш онази сродна мечта,
дето във стиховете ти ми нашепва,
колко сме близки и в любовта.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
