26 мар. 2007 г., 20:00
На тебе, мамо
С ръце уморени, с подути клепачи,
със видими бръчки, с косата си сива...
Не се натъжавай, не искам да плачеш!
За мен ще останеш все толкоз красива.
Кажи ми как си издържала, мамо?
Не бях постоянно добра дъщеря.
Как си ме карала с погледи само
напред и нагоре сама да вървя?
Ти ме създаде и днес ме създаваш.
С усмивка ме учиш да срещам деня.
Житейския опит на мене предаваш
и капка по капка ме правиш жена.
Направи душата ми бисерно чиста,
научи ме сама без криле да летя.
Затуй днес стоя и дълго си мисля...
достатъчно ли ще е краткото 'благодаря'...?
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Поздрави за тези осъзнати истини - дано не забравяш думите си тук, защото често в ежедневието си не оценяваме тези толкова важни за нас хора
-
Достатъчно е, Петя!!!
Поздрави за чудесното посвещение!!! -
Боже, невероятно е, много ми хареса. Аплодисменти!
-
Чудесно е - браво!
Бъди сигурна, че за една майка е достатъчна и една усмика и един нежен поглед от детето й, за да е щастлива!
Поздрави от мен! -
Хубав стих!Поздрав!
-
Много ми хареса!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
