На Тихомир
Пет години, рожбо, си в сърцата.
Пет години в бяла светлина.
Пет години учиш ни в отплата,
мост да изградим към Вечността.
И по него мислите да стигнат
в оня свят, от другата страна,
щото лъч светлинен бе, усмихнат,
свързващ ни душите с любовта.
Пламъче бе топло и нетленно,
в спомените още, що трепти,
и напомня, че по друм безценен,
жив е всеки... с чистите следи.
Та и сто лета за друг да минат,
твоята свещичка ще гори,
за да пали, сине, в нас искрата,
въпреки горчивите сълзи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
