Jul 14, 2018, 1:10 AM  

На Тихомир 

  Poetry » Other
479 2 3

Пет години, рожбо, си в сърцата.
Пет години в бяла светлина.
Пет години учиш ни в отплата,
мост да изградим към Вечността.

 

И по него мислите да стигнат
в оня свят, от другата страна,
щото лъч светлинен бе, усмихнат,
свързващ ни душите с любовта.

 

Пламъче бе топло и нетленно,
в спомените още, що трепти,
и напомня, че по друм безценен,
жив е всеки... с чистите следи.

 

Та и сто лета за друг да минат,
твоята свещичка ще гори,
за да пали, сине, в нас искрата,
въпреки горчивите сълзи.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасно е, Таня! Човек трябва да намери и в тъгата си мост към вечността и да вярва, че нашите близки, които толкова ни липсват всъщност ни чакат на едно по-добро място, там в Рая. Аплодисменти за този силен стих!
  • Мила Таня, желая ти светли и красиви пътища! Бъди!
  • Временно излизам от сайта, приятели! Благодаря ви, че през тези 11 години бяхме заедно!
Random works
: ??:??