На третия етаж той пише...
във блок,
на третия етаж
живее
човек,
който пише
на машина.
Пише:
“Пролети
оглозгани и
пропастни,
съдрани дни.
Не помня
Нейното завръщане,
но тя дойде
отнякъде
отново...
И беше
хубаво,
но после...
Подземие
извика с ярост!
И черната земя
със некролозите...
И после...
Тъжно,
Да, във пролет
некроложна –
полет
непонятен,
грозен...
Грачещ
поглед
и мътни
спомени,
и мръсно...
Бели листи.
Лист
и...
Нищо.
Какво тук значи
някаква...
Невинност
в гроб,
в парцел...
Любов -
да,
нова!
Младата и скитащата –
Тя,
Тя
я
взе!
А после улици.
Проклето пиене,
без спомени.
И светлото е
малко
и е тленно...
По дяволите,
тъпите ви глупости!
Ще кажа просто,
че обичах я,
или обичам я -
не зная
как се казва...
Ако не я познавахте
ще кажа само –
Тя бе...”
(Но ето,
пролетните сълзи...
Човекът от цигара пали
и някаква душа го моли,
и някаква душа го гали,
и юни със ръце пълзи
по блока,
като паяк.
До третия етаж
достига...
Мъжът е само неми сълзи,
но пише некролога,
пише!
И яростта му
даже глухо шепне:
“Пиши за дяволския
помен!
Пиши,за нея...
не за всички!
Пиши!
Да,
мамка му,
пиши й!”)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены