На третия етаж той пише...
във блок,
на третия етаж
живее
човек,
който пише
на машина.
Пише:
“Пролети
оглозгани и
пропастни,
съдрани дни.
Не помня
Нейното завръщане,
но тя дойде
отнякъде
отново...
И беше
хубаво,
но после...
Подземие
извика с ярост!
И черната земя
със некролозите...
И после...
Тъжно,
Да, във пролет
некроложна –
полет
непонятен,
грозен...
Грачещ
поглед
и мътни
спомени,
и мръсно...
Бели листи.
Лист
и...
Нищо.
Какво тук значи
някаква...
Невинност
в гроб,
в парцел...
Любов -
да,
нова!
Младата и скитащата –
Тя,
Тя
я
взе!
А после улици.
Проклето пиене,
без спомени.
И светлото е
малко
и е тленно...
По дяволите,
тъпите ви глупости!
Ще кажа просто,
че обичах я,
или обичам я -
не зная
как се казва...
Ако не я познавахте
ще кажа само –
Тя бе...”
(Но ето,
пролетните сълзи...
Човекът от цигара пали
и някаква душа го моли,
и някаква душа го гали,
и юни със ръце пълзи
по блока,
като паяк.
До третия етаж
достига...
Мъжът е само неми сълзи,
но пише некролога,
пише!
И яростта му
даже глухо шепне:
“Пиши за дяволския
помен!
Пиши,за нея...
не за всички!
Пиши!
Да,
мамка му,
пиши й!”)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени