На тръгване...
Докосване на устни.
Тракане на куфари,
на кондуктор,
и на път.
Ръкомахат клоните,
и сигурно се карат.
Не искам да ги чувам.
Гледам теб.
В перона, гладни гълъби те гледат,
очакват с вдигната глава,
трошица време.
Подсвирна гръмогласно свирката.
Вратите,
изгледаха ме сопнато,
и скъсаха въжето на пространството
към топлата ти длан.
Стъклата са мъгливи, като сълзи.
Стъклата се изправиха пред мен.
Остана там, отсреща.
Къде съм аз?... Не знам.
Като подплашен кон,
подгонен от камшика
препусна влакът. В мътните стъкла,
започнаха да се премятат птици.
Жици,
срутени бараки,
залез...
Крясък!
Разлисти вестници купето.
Кондукторът се взря,
в билета ми за връщане. И скъса,
небето в своята ръка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Илиева Все права защищены
