На вас!

На всички вас,
които ме накарахте да страдам,
мъчейки се в сърцата ви да вляза.
Простете,аз вас ви уважавам,
въпреки,че нявга ме накарахте да лазя.

На всички вас,
очите ви не ще забравя лоши.
Слепешком ви гледах и не виждах
злобата,която след това омраза носи.
Но до мен не стигна,защото не завиждах.

На всички вас,
гордо ръка подавам за сбогом.
И с нови сили силно викам,
"Никога от вас не тръгвах бегом
и към бездна не съм щяла да ви тикам!"

На всички вас-приятели,
аз смея да говоря,
защото,заради такива като вас,
за истинските Тях сърцето си отворих.