Jun 24, 2005, 7:11 PM

На вас!

  Poetry
1.2K 0 1
На вас!

На всички вас,
които ме накарахте да страдам,
мъчейки се в сърцата ви да вляза.
Простете,аз вас ви уважавам,
въпреки,че нявга ме накарахте да лазя.

На всички вас,
очите ви не ще забравя лоши.
Слепешком ви гледах и не виждах
злобата,която след това омраза носи.
Но до мен не стигна,защото не завиждах.

На всички вас,
гордо ръка подавам за сбогом.
И с нови сили силно викам,
"Никога от вас не тръгвах бегом
и към бездна не съм щяла да ви тикам!"

На всички вас-приятели,
аз смея да говоря,
защото,заради такива като вас,
за истинските Тях сърцето си отворих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дъга Есенна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...