На вятъра
- Защо ми шепнеш, ветре, не разбра ли -
oтрекох се от волния ти дух.
Душата ми е вече гола пазва.
Без топлина. Без нежен птичи звук.
Не ме зови с летежа син във времето,
където палехме със теб звезди.
Аз чезна в сричката на делника.
И все така, дори и от любов боли.
Защо ли все обяздвам диво крясъка,
а тишината ми простенва нощ и ден?...
Защо ли все проклинам бурята,
а, ветре, ти си се вселил във мен?
oтрекох се от волния ти дух.
Душата ми е вече гола пазва.
Без топлина. Без нежен птичи звук.
Не ме зови с летежа син във времето,
където палехме със теб звезди.
Аз чезна в сричката на делника.
И все така, дори и от любов боли.
Защо ли все обяздвам диво крясъка,
а тишината ми простенва нощ и ден?...
Защо ли все проклинам бурята,
а, ветре, ти си се вселил във мен?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
