16 мар. 2006 г., 20:52

На вятъра

1.6K 0 5
На вятъра
Бездомен вятър тръгнал към безкрая
прелита над села и градове.
Той търси дом с отворени врати,
дом,който да го приюти.
Навярно аз единствена разбрах
тревогата на вятъра бездомен.
Усещах неговата болка
при всеки удар в моето стъкло.
И чувах, как с пресипнал глас ме моли
прозореца си да отворя.
А аз стоях смълчана до пердето,
до този миг, във който се разплака-
разплаках се и аз след него...
Сега е в моя дом,до мен е седнал,
с наи-нежния си полъх той ме гали.
И аз заспивам щаслива и спокойна
в пргръдките на вятъра бездомен.
И чувам как след "Лека нощ"ми казва
"Обичам те...,момиченце добро."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Недка Григорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...