16 mar 2006, 20:52

На вятъра

  Poesía
1.6K 0 5
На вятъра
Бездомен вятър тръгнал към безкрая
прелита над села и градове.
Той търси дом с отворени врати,
дом,който да го приюти.
Навярно аз единствена разбрах
тревогата на вятъра бездомен.
Усещах неговата болка
при всеки удар в моето стъкло.
И чувах, как с пресипнал глас ме моли
прозореца си да отворя.
А аз стоях смълчана до пердето,
до този миг, във който се разплака-
разплаках се и аз след него...
Сега е в моя дом,до мен е седнал,
с наи-нежния си полъх той ме гали.
И аз заспивам щаслива и спокойна
в пргръдките на вятъра бездомен.
И чувам как след "Лека нощ"ми казва
"Обичам те...,момиченце добро."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Недка Григорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...