В мен порив за бягство
надига се,
гори.
На юг
и към теб
все ме дърпа сърцето,
само там виждам
слънцето,
ето!
То пръска
смях
и надежда, и глъч,
то кара вярата
да ври.
Ах, искам да прегърна
този порив към живота,
мой,
ах, искам да надвия
сивите и празни дни
и като птичка
да се впусна
над морета,
планини,
пак към тебе,
пак на юг.
© Radiyana Все права защищены