23 мар. 2023 г., 16:04

Нa знайните и незнайните

747 2 4


Аз няма да те взема,
с ръце да те прегърна,
с нозе да те догоня,
с очи да те откъсна.

И няма да те гледам
и няма да те търся,
не беше твърде тъмно,
но беше твърде късно.

И ти не съжаляваш
и аз не съжалявам,
нелепо е да помним
затворените рани.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аспарух Любенов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Таня Георгиева Благодаря, но бих предпочел "забравата" вижда ми се по-практична... (макар и невъзможна) 😉 По-скоро пазя това днес, за да има утре.
  • Вятърът не може да отвее душевните рани... но може да ги раздуха... Пази си ги... 🙂
  • Таня Георгиева Добре казано: "От затвора на раните"
    – Наистина!!!! Колкото до прозорчето мисля, че най-добре е да се затвори плътно, преди да са дошли ветровете.
  • ... роден стих от "затвора" на раните...
    С отворено прозорче...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...