23 мар. 2023 г., 16:04

Нa знайните и незнайните

746 2 4


Аз няма да те взема,
с ръце да те прегърна,
с нозе да те догоня,
с очи да те откъсна.

И няма да те гледам
и няма да те търся,
не беше твърде тъмно,
но беше твърде късно.

И ти не съжаляваш
и аз не съжалявам,
нелепо е да помним
затворените рани.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аспарух Любенов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Таня Георгиева Благодаря, но бих предпочел "забравата" вижда ми се по-практична... (макар и невъзможна) 😉 По-скоро пазя това днес, за да има утре.
  • Вятърът не може да отвее душевните рани... но може да ги раздуха... Пази си ги... 🙂
  • Таня Георгиева Добре казано: "От затвора на раните"
    – Наистина!!!! Колкото до прозорчето мисля, че най-добре е да се затвори плътно, преди да са дошли ветровете.
  • ... роден стих от "затвора" на раните...
    С отворено прозорче...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...