23 мар. 2023 г., 16:04

Нa знайните и незнайните

753 2 4


Аз няма да те взема,
с ръце да те прегърна,
с нозе да те догоня,
с очи да те откъсна.

И няма да те гледам
и няма да те търся,
не беше твърде тъмно,
но беше твърде късно.

И ти не съжаляваш
и аз не съжалявам,
нелепо е да помним
затворените рани.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аспарух Любенов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Таня Георгиева Благодаря, но бих предпочел "забравата" вижда ми се по-практична... (макар и невъзможна) 😉 По-скоро пазя това днес, за да има утре.
  • Вятърът не може да отвее душевните рани... но може да ги раздуха... Пази си ги... 🙂
  • Таня Георгиева Добре казано: "От затвора на раните"
    – Наистина!!!! Колкото до прозорчето мисля, че най-добре е да се затвори плътно, преди да са дошли ветровете.
  • ... роден стих от "затвора" на раните...
    С отворено прозорче...

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...