Арс (Аспарух Любенов)
54 23
23.03.2023 г., 16:04 ч.

Нa знайните и незнайните 

  Поезия » Друга
517 2 4


Аз няма да те взема,
с ръце да те прегърна,
с нозе да те догоня,
с очи да те откъсна.

И няма да те гледам
и няма да те търся,
не беше твърде тъмно,
но беше твърде късно.

И ти не съжаляваш
и аз не съжалявам,
нелепо е да помним
затворените рани.
 

© Аспарух Любенов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Таня Георгиева Благодаря, но бих предпочел "забравата" вижда ми се по-практична... (макар и невъзможна) 😉 По-скоро пазя това днес, за да има утре.
  • Вятърът не може да отвее душевните рани... но може да ги раздуха... Пази си ги... 🙂
  • Таня Георгиева Добре казано: "От затвора на раните"
    – Наистина!!!! Колкото до прозорчето мисля, че най-добре е да се затвори плътно, преди да са дошли ветровете.
  • ... роден стих от "затвора" на раните...
    С отворено прозорче...
Предложения
: ??:??