23.03.2023 г., 16:04

Нa знайните и незнайните

742 2 4


Аз няма да те взема,
с ръце да те прегърна,
с нозе да те догоня,
с очи да те откъсна.

И няма да те гледам
и няма да те търся,
не беше твърде тъмно,
но беше твърде късно.

И ти не съжаляваш
и аз не съжалявам,
нелепо е да помним
затворените рани.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аспарух Любенов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Таня Георгиева Благодаря, но бих предпочел "забравата" вижда ми се по-практична... (макар и невъзможна) 😉 По-скоро пазя това днес, за да има утре.
  • Вятърът не може да отвее душевните рани... но може да ги раздуха... Пази си ги... 🙂
  • Таня Георгиева Добре казано: "От затвора на раните"
    – Наистина!!!! Колкото до прозорчето мисля, че най-добре е да се затвори плътно, преди да са дошли ветровете.
  • ... роден стих от "затвора" на раните...
    С отворено прозорче...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...