5 мар. 2005 г., 20:30

Начало 

  Поэзия
727 0 0




 Къде  си съзидателно начало,
ако всичко край теб е замряло,
ако въздух не трепти в  простора
и без  усмивки се движат сиви хора?
Каде си ти велика и непонятна сила,
която ни изправяш и караш да продължим напред,
пъртини проправяш, надежда даваш,
светулки проблясват в нощта?
Където и да си, ела!
Ела сега в деня, в нощта!
Ела да продължим своя път  в полет
и вечно в нас да пърха първа пролет!
 

                         

© Красимира Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??