Къде си съзидателно начало,
ако всичко край теб е замряло,
ако въздух не трепти в простора
и без усмивки се движат сиви хора?
Каде си ти велика и непонятна сила,
която ни изправяш и караш да продължим напред,
пъртини проправяш, надежда даваш,
светулки проблясват в нощта?
Където и да си, ела!
Ела сега в деня, в нощта!
Ела да продължим своя път в полет
и вечно в нас да пърха първа пролет!