5.03.2005 г., 20:30

Начало

964 0 0




 Къде  си съзидателно начало,
ако всичко край теб е замряло,
ако въздух не трепти в  простора
и без  усмивки се движат сиви хора?
Каде си ти велика и непонятна сила,
която ни изправяш и караш да продължим напред,
пъртини проправяш, надежда даваш,
светулки проблясват в нощта?
Където и да си, ела!
Ела сега в деня, в нощта!
Ела да продължим своя път  в полет
и вечно в нас да пърха първа пролет!
 

                         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...