Надежда

4 февр. 2009 г., 19:07

Поэзия

676 0 1

Пак неистови борби за живот достоен.
Несправедливостта във мене сътвори
ненавистта към хората.
Любовта дали ще промени
възгледите, затвърдени с времето.
Озлоблението искам да забравя,
но уви...
ще трябва да отричам себе си.
Аз чувствах се сама и изоставена,
отблъсната, неоценена и забравена.
С любов ако ще се спася,
любов искам и любов ще дам...

Надежда

Свързани произведения

Комментарии

Предложения