10 февр. 2015 г., 20:59

Надежда

503 0 0

Безнадеждно съм пълна с надежда.
Аз винаги вярвам в доброто.
Твърде често наивна изглеждам
и сякаш оспорвам у хората злото.

Но има. Има в сърцата отрова.
И в моето има. Всички сме грешни.
Но всички сме равни пред Бога
със своите грешки човешки.

Безкрайно обичам - безкрайно прощавам.
Сърцето ми силно всичко понася.
Не, не се уморявам.
Не, не се превъзнасям.

Аз просто си имам надежда.
В хората, в приказките, в мечтите.
Дори наивна да ти изглеждам,
аз знам, че ти си от тези - добрите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Евтимова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...