10.02.2015 г., 20:59 ч.

Надежда 

  Поезия » Философска
361 0 0

Безнадеждно съм пълна с надежда.
Аз винаги вярвам в доброто.
Твърде често наивна изглеждам
и сякаш оспорвам у хората злото.

Но има. Има в сърцата отрова.
И в моето има. Всички сме грешни.
Но всички сме равни пред Бога
със своите грешки човешки.

Безкрайно обичам - безкрайно прощавам.
Сърцето ми силно всичко понася.
Не, не се уморявам.
Не, не се превъзнасям.

Аз просто си имам надежда.
В хората, в приказките, в мечтите.
Дори наивна да ти изглеждам,
аз знам, че ти си от тези - добрите.

© Александра Евтимова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??