10.02.2015 г., 20:59

Надежда

502 0 0

Безнадеждно съм пълна с надежда.
Аз винаги вярвам в доброто.
Твърде често наивна изглеждам
и сякаш оспорвам у хората злото.

Но има. Има в сърцата отрова.
И в моето има. Всички сме грешни.
Но всички сме равни пред Бога
със своите грешки човешки.

Безкрайно обичам - безкрайно прощавам.
Сърцето ми силно всичко понася.
Не, не се уморявам.
Не, не се превъзнасям.

Аз просто си имам надежда.
В хората, в приказките, в мечтите.
Дори наивна да ти изглеждам,
аз знам, че ти си от тези - добрите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Евтимова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...