5 дек. 2005 г., 22:18

Надежда 

  Поэзия
774 0 2
Потъна кораба –
Останаха развалини да плуват,
И таз метафора,
И всички други отпътуват.
Но има някъде
Сред тези плуващи останки,
Да, има някъде
Свещен живот без тъмни сенки.
И тази вяра,
Облечена във черна роба
Тя е сама –
Сама от люлката до гроба. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Все права защищены

Предложения
: ??:??