Надежда
С трепет чакам вечерта да мине,
за да мога да те видя утре пак.
Нима това е непростимо,
че искам да извърша с тебе грях?
Не знам дали ще мога да те имам?
Надявам се и от това боли!
Но знам, когато във ноща заспивам,
в мойте сънища си ти.
Отново мога да обичам.
Сърцето ми за теб тупти!
А се влюбих в теб така случайно,
сякаш по поръчка си ми ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борислава Николова Все права защищены
