С трепет чакам вечерта да мине,
за да мога да те видя утре пак.
Нима това е непростимо,
че искам да извърша с тебе грях?
Не знам дали ще мога да те имам?
Надявам се и от това боли!
Но знам, когато във ноща заспивам,
в мойте сънища си ти.
Отново мога да обичам.
Сърцето ми за теб тупти!
А се влюбих в теб така случайно,
сякаш по поръчка си ми ти.
© Борислава Николова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
