Nov 23, 2014, 11:58 AM

Надежда 

  Poetry » Love
819 0 3

С трепет чакам вечерта да мине,

за да мога да те видя утре пак.

Нима това е непростимо,

че искам да извърша с тебе грях?

 

Не знам дали ще мога да те имам?

Надявам се и от това боли!

Но знам, когато във ноща заспивам,

в мойте сънища си ти.

 

Отново  мога да обичам.

Сърцето ми за теб тупти!

А се влюбих в теб така случайно,

сякаш по поръчка си ми ти.

 

 

 

© Борислава Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??