5 июл. 2008 г., 00:27

НАДЕЖДА

896 1 0

Ела надежда да ти дам,

при мен не свършва нивга тя,

но пламъка й не угасяй ти,

за да живееш в светлина.

Върви, върви по своя път

с мъждукащ пламък осветен,

но ще се промени светът

и ярко слънце ще изгрей.

Щастлив ще бъдеш ти тогаз

във пътя ярко осветен,

но не забравяй, че ще дойде час

и ще се сетиш ти за мен.

Защото пътят ти трънлив е

и черен мрак е в твоята душа,

но пламъчето, дето не угасва,

отново ще изгрее във нощта. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлита Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...