21 окт. 2016 г., 13:29

Надежда за живот

873 0 0

Надежда за живот
 

По урвите приведени вървяхме…
Подгони ни Животът със остен…
Къде с късмет, къде с усилие, успяхме,
и чакахме Деня си нероден…

 

При Изгрева Надеждата растеше…
Разнежваше ни милият топлик.
Но буря щом насреща заревеше,
изгубвахме посоките за миг.

 

Не мърдаха премръзналите пръсти.
Крепеше ни Омраза. Нелюбов!
Закърпвахме разкъсаните части
И тръгвахме отново във галоп…

 

А щом изчезнеха пред нас мъглите,
разголваха се сини небеса...
Пак тръгвахме да гоним висините
и вярвахме в добрите чудеса…

 

Намествахме разкъсаните части,
останките от скритата Любов…
И тръгвахме напред след свойте страсти,
намирахме си Идеала нов!

 

Прославяхме Светлика на небето…
И тичахме да късаме цветя!..
Живота ни такъв бе общо взето,
но не разбрахме, кога отлетя!..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hekredel Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...